Новини » Автоновини

Вечно недоволният възкръсна като куршум



21.09.2010г 

Вечно недоволният възкръсна като куршум В края на 19-и век при автомобилите започва да се налага сериозно двигателят с вътрешно горене. Тогава привържениците на електромобилите поискали да докажат, че се по-добри с помощта на пробези за максимална скорост. В 1899-а белгиецът Камил Женаци с електромобила La Jamais Contente (фр. вечно недoволен) след няколко опита изминава дистанцията от един километър със средна скорост 105,876 км/ч, като първи в света и историята преодолява границата на 100-те километра.

La Jamais Contente е имал шаси със зависимо ресорно окачване, много аеродинамична каросерия, обшита с листове от "партиниум" - сплав от алуминий, магнезий и волфрам. Апаратът имал два електромотора с обща мощност 25 кВт. Акумулаторът работел с напрежение 200 В и заемал вътрешността на машината, която и днес може да бъде видяна в автомобилния музей на град Компиен, Франция.

Както всички знаем, историята се повтаря и днес, когато електромобилите след цял век се връщат отново на мода, производителите им също искат да докажат техните пораснали възможности и да се порекламират повече или по-малко, разбира се.

Френската компания Venturi, основана в 1985-а като производител на супер коли, преди десетина година се зае и с електромобилите. Тогава бяха направени само три модела - градския Eclectic, акумулаторен вариант на родстъра Fetish и електропикапа Citroen Berlingo. В края на 2004-а французите сключиха съглашение с центъра за автомобилни изследвания (Center for Automotive Research – CAR) на университета в Охайо, САЩ за съвместна разработка на апарат за покоряване на абсолютния рекорд за скорост сред електромобилите.

Към 2007-а съдружниците бяха готови с Venturi Buckeye Bullet 2. Дългият и тесен корпус от карбон с напълнител по принципа на медена пита от полимер и алуминий, бил монтиран на стоманена щампована рама, а окачването и на четирите колела направили независимо на пружини. Кабината на пилота, разположена зад предната ос, била направена по примера на тези от Формула 1 - високоякостен карбонов пашкул със зони на програмируема деформация. След нея разположили комплекс от горивни клетки Ballard, които през преобразовател захранвали трифазен, асинхронен електромотор с мощност малко над 510 кВт.

Двигателят задвижвал задните колела през шестстепенна механична предавателна кутия, блокирана по системата трансаксъл с главното предаване. Това било направено не заради по-лесно ускоряване, както при автомобилите с ДВГ, а за да може да се изпита скоростния болид в различни скоростни диапазони - дори на първа колата развивала скорост от 250 км/ч!

Кръстили колата Buckeye Bullet и "куршумът" от Охайо бил доработван цели две години докато видял най-накрая пистата. На 25 септември 2009-а дошъл денят на рекорда за автомобил задвижван с т.н. "горивни клетки" - върху повърхността на Соленото езеро в Юта Buckeye Bullet 2 изминал мерната миля със средна скорост 487,329 км/ч!

Но това не задоволило френско-американския съюз - в началото на тази година в рекордния апарат монтирали по-мощен двигател - 590 кВт и комплекс от литиево-йонни акумулатори на компанията A123. Машината била и преименувана, като всяка страна я нарекла по своему - американците с баналното Buckeye Bullet 2.5, а французите, след цели 111 години, възродили историческото име - Venturi Jamais Contente!

За сметка на намалената маса и по-мощния си мотор "Недоволният" станал по-бърз от "Куршума". След няколко опита, на 23 август пилотът Роджър Шроър показа средна скорост от в 495,089 км/ч, като в едно от преминаванията достига и 515 км/ч! Така пада регистрираният от FIA в 1999-а рекорд на болида White Lightning, закован от Бялата мълния на 394,205 км/ч и то с превишение от над 100 км/ч!

Съдружниците от двете страни на Атлантика не са се отказали от продължение и обявиха, че събраният опит ще им позволи да направят нов рекорден електромобил - Venturi Buckeye Bullet 3, след което ще прехвърлят опита си и върху автомобилите за ежедневна употреба.
Източник: Автопрес


Коментари

Добави коментар

Реклама