Вечно недоволният възкръсна като куршум
21.09.2010г
В края на 19-и век при автомобилите
започва да се налага сериозно двигателят
с вътрешно горене. Тогава привържениците
на електромобилите поискали да докажат,
че се по-добри с помощта на пробези за
максимална скорост. В 1899-а белгиецът
Камил Женаци с електромобила La Jamais Contente
(фр. вечно недoволен) след няколко опита
изминава дистанцията от един километър
със средна скорост 105,876 км/ч, като първи в
света и историята преодолява границата
на 100-те километра.
La Jamais Contente е имал шаси със зависимо
ресорно окачване, много аеродинамична
каросерия, обшита с листове от
"партиниум" - сплав от алуминий, магнезий
и волфрам. Апаратът имал два
електромотора с обща мощност 25 кВт.
Акумулаторът работел с напрежение 200 В и
заемал вътрешността на машината, която и
днес може да бъде видяна в автомобилния
музей на град Компиен, Франция.
Както всички знаем, историята се повтаря
и днес, когато електромобилите след цял
век се връщат отново на мода,
производителите им също искат да докажат
техните пораснали възможности и да се
порекламират повече или по-малко,
разбира се.
Френската компания Venturi, основана в 1985-а
като производител на супер коли, преди
десетина година се зае и с
електромобилите. Тогава бяха направени
само три модела - градския Eclectic,
акумулаторен вариант на родстъра Fetish и
електропикапа
Citroen Berlingo. В края на 2004-а
французите сключиха съглашение с
центъра за автомобилни изследвания (Center
for Automotive Research – CAR) на университета в
Охайо, САЩ за съвместна разработка на
апарат за покоряване на абсолютния
рекорд за скорост сред
електромобилите.
Към 2007-а съдружниците бяха готови с Venturi
Buckeye Bullet 2. Дългият и тесен корпус от
карбон с напълнител по принципа на
медена пита от полимер и алуминий, бил
монтиран на стоманена щампована рама, а
окачването и на четирите колела
направили независимо на пружини.
Кабината на пилота, разположена зад
предната ос, била направена по примера на
тези от Формула 1 - високоякостен
карбонов пашкул със зони на
програмируема деформация. След нея
разположили комплекс от горивни клетки
Ballard, които през преобразовател
захранвали трифазен, асинхронен
електромотор с мощност малко над 510
кВт.
Двигателят задвижвал задните колела
през шестстепенна механична
предавателна кутия, блокирана по
системата трансаксъл с главното
предаване. Това било направено не заради
по-лесно ускоряване, както при
автомобилите с ДВГ, а за да може да се
изпита скоростния болид в различни
скоростни диапазони - дори на първа
колата развивала скорост от 250 км/ч!
Кръстили колата Buckeye Bullet и "куршумът" от
Охайо бил доработван цели две години
докато видял най-накрая пистата. На 25
септември 2009-а дошъл денят на рекорда за
автомобил задвижван с т.н. "горивни
клетки" - върху повърхността на Соленото
езеро в Юта Buckeye Bullet 2 изминал мерната
миля със средна скорост 487,329 км/ч!
Но това не задоволило
френско-американския съюз - в началото на
тази година в рекордния апарат монтирали
по-мощен двигател - 590 кВт и комплекс от
литиево-йонни акумулатори на компанията
A123. Машината била и преименувана, като
всяка страна я нарекла по своему -
американците с баналното Buckeye Bullet 2.5, а
французите, след цели 111 години,
възродили историческото име - Venturi Jamais
Contente!
За сметка на намалената маса и по-мощния
си мотор "Недоволният" станал по-бърз от
"Куршума". След няколко опита, на 23 август
пилотът Роджър Шроър показа средна
скорост от в 495,089 км/ч, като в едно от
преминаванията достига и 515 км/ч! Така
пада регистрираният от FIA в 1999-а рекорд на
болида White Lightning, закован от Бялата мълния
на 394,205 км/ч и то с превишение от над 100
км/ч!
Съдружниците от двете страни на
Атлантика не са се отказали от
продължение и обявиха, че събраният опит
ще им позволи да направят нов рекорден
електромобил - Venturi Buckeye Bullet 3, след което
ще прехвърлят опита си и върху
автомобилите за ежедневна употреба.
Източник: Автопрес