Moto Morini си отива
24.01.2011г
Италианският мотоциклетен производител
си отива от сцената след дълга история.
Moto Morini е основана от Алфонсо Морини в
Болоня през 1937-а. Преди това Морини е бил
също производител на мотоциклети,
съвместно с Марио Марцети под името MM.
По-късно Morini попада под контрола на Cagiva
през 1987-а, а през 1996-а е закупена от Texas
Pacific Group, която е собственик и на марката
Ducati. През април 1999-а, правата върху
марката са закупени от Morini Franco Motori spa,
компания основана от племеник на Морини
през 1954-а.
През 1948 г. Рафаеле Алберти печели
италианското първенство за леки
мотоциклети - двутактови 125 куб.см.
Умберто Maсети печели същото първенство
през 1949 г. за марката, моторът му е SOHC 125
куб.см, четиритактов, с мощност 12 к.с. (8.9
кВт) 10 000/мин и може да надхвърля 140 км/ч.
През 1952 г. Moto Morini печели състезания извън
Италия със 125 SOHC четиритактовия си
двигател. Емилио Meндони печели Гран При
на нацията и испанската Гран При с мотор
250 GP с мощност 37 к.с. (28 кВт), развиващ 11
000/мин и максимална скорост от 225 км/ч.
През 1961 г. Джакомо Агостини започва
своята състезателна кариера с Moto Morini. Той
става италиански кадет шампион през 1962 г.
и италиански шампион за юноши през 1963
година. Таркуино Провини печели
италиaнския шампионат в 250 куб.см през 1961
и 1962 година. През 1963 г. Провини убеждава
Алфонсо Морини, че марката трябва да се
опита в световното първенство. Провини
има дълга битка с пилота на
Honda Джим
Редман, всеки от тях печели по четири
състезания и титлата не е решена до
последното състезание в Япония, след
което Редман успява да спечели
шампионата пред Провини с две точки.
Поредното възраждане на марката се
проваля за пореден път, въпреки, че има
изгледи за закрепване на пазара. Моделът
Corsaro идва в 2003-а и няколко негови варианта
доста успешно се продават в Италия и
Франция. После идват моделите Scrambler и
Granpasso. Но икономическото състояние на
фирмата се оказва не толкова розово, като
прес-релизите й, бизнесът рухва и е
обявено затварянето на завода.
В момента се разпродават остатъците от
произведените машини - от моделите Scrambler
и Granpasso все още съответно има наличност
от 16 и 29 мотора. Тези 45 машини са и
последният привет за всички фенове на
марката. Заради особеностите на
италианското законодателство, те няма да
имат заводска гаранция и затова се
предлагат и на доста по-ниска цена - 6300
евро за Scrambler и 7100 за Granpasso, като моторите
могат да се купят единствено в Италия,
директно в завода.
Интересен факт е че марката и
производството можеше да бъде спасено от
брата на министър-председателя на Италия
- Паоло Берлускони, но сделката беше
блокирана от профсъюзите, защото според
спасителния план трябваше да бъдат
уволнени част от работниците. Сделката
се провали и за всеобща "радост" по вина
на профсъюзите, сега ще бъдат уволнени
всички.
За съжаление подобна тъпа съпротива от
страна на профсъюзите заплашва
затварянето и на най-стария завод на FIAT -
в Мирафиори.
Източник: Автопрес