Стартът на Единната информационна система за оценка, контрол и управление на риска на 1 юни изправи на нокти цялата застрахователна гилдия. Датата, от която започва да действа единната система, буквално подлуди IT-отделите на някои от компаниите. Част от тях се оплакаха, че тестовият електронен модел им е бил предоставен броени дни преди старта. Факт е, че дружествата стартираха от различно технологично ниво. На практика срокът 1 юни притисна малките дружества, докато големите компании с финансови възможности бяха готови доста преди старта. Част от големите компании не искаха да има никакво отлагане - така се надяват да излязат пред клиентите едни гърди напред и да се покажат стабилни. Друга част от големите обаче смятат, че не е време да се показват мускули, защото нововъведението е достатъчно революционно за пазара и трябва да тръгне без фал старт. Всички знаем, че агентите, които продават „Гражданска отговорност”, не са на най-високо ниво на обучение, за което сме виновни и ние, компаниите. Всички дружества обучават посредниците си да продават електронно. Все още обаче има малки населени места, където стартът на електронната полица ще създаде проблем. В началния етап, когато все още ще има бъгове по системата и недобра комуникация между застрахователите и Гаранционния фонд, дори може да очакваме спад на обхвата поради невъзможност за издаване на полици, предупреди Стефан Софиянски, главен изпълнителен директор на ЗК „Лев инс“ по време на форума „Шумът на парите“ 2011 . Той не се ангажира да посочи в какъв обем ще е спадът, но като цяло браншът смята, че обхватът на застраховката „Гражданска отговорност” ще падне с минимум още 10% поне до новата кампания, тоест до зимата. Всички обаче са единодушни, че България трябва да въведе системата.
В момента Комисията за финансов надзор е сформирала работна група, която да проучи и излезе с предложение как да бъде въведена системата „бонус-малус“. Един от обсъжданите варианти е цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да зависи и от точките в талона на водача. Според редица специалисти, включително и от МВР, това ще бъде най-лесният начин, поне в началото, за оценка на рисковия профил на водачите. Всъщност тази идея не е новост, а практика в редица европейски държави. Целта е тези от водачите на моторни превозни средства, които системно нарушават правилата за движение по пътищата и стават предпоставка за произшествия, да плащат значително по-висока премия и, обратното, внимателните шофьори на пътя да получат бонуси за това, като платят доста по-малко. Въвеждането в действие на предложението за контролните точки ще провокира арогантните и недисциплинирани водачи да станат дисциплинирани, защото ще се въведат общи регистри и когато трима застрахователи ти откажат сключването на застраховка, ще се замислиш. Все ще се намери кой да те застрахова, но ще е на страшно висока цена. Така ти, причиняващият много щети, ще бъдеш наказан от обществото и ще плащаш скъпо, след като си безотговорен, е мнението на работещи в бранша. Друг съществен елемент, който не бива да се пропуска, е, че с въвеждането на предложението в действие значително ще нарасне и без това ширещата се на пътя корупция. Всеки, който знае, че отнемането на контролни точки от талона ще бъде свързано освен с глоба по наказателното постановление и със значително по-висока цена на „Гражданска отговорност” ще предпочете да плати на пътя, но да не си създава излишни затруднения и разходи, е мнението на други.
Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.
В Германия например застраховката може да варира от 160 до 1000 евро в зависимост от това колко мощна е колата, кога е произведена, какво показва статистиката относно катастрофите с този модел, колко души карат колата, на колко години са, возят ли се в нея малки деца, какъв стаж има шофьорът, от какъв пол е, колко и какви нарушения има през годините, в какъв район живее - с повече или по-малко произшествия, кара ли въобще колата, дали застраховката е комбинирана с „Каско” и т.н.
„Гражданска отговорност“ да се купува от всеки активен водач, а не за колата, както е в момента, искат застрахователи. Така много по-добре ще може да се премери рискът от катастрофи и цената на полицата ще бъде адекватна на поведението на съответния водач. Най-логично е всеки шофьор и евентуален ползвател на автомобил да си има застраховка, каза Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, пред БТА.
Източник: