Quad Extreme Racer

Още игри

Как в Китай правят колите

Admin20.11.2011г 

Към китайските автомобили клиентите все още се отнасят с голяма доза предпазливост. И навярно има защо... Главният им коз, както навремето за японците и корейците, е цената, но много, много важно е доколко тя отговаря на качеството. Независимо от предпазливостта, машините от страната на пандите, конфуто и чая, лека, полека навлизат в Европа, от догодина ще залеят /или поне така се обещава/ и нашата страна. Вече почти е готов китайският завод на Great Wall в село Баховица, Ловеч, преди броени дни беше сглобен и първият китайски автомобил в "страната колкото една човешка длан".

Всъщност "нашата" китайска фирма не е е от най-големите в Поднебесната империя. Интересен факт е че компанията Lifan, например, мери мегдан с такъв титан в производството на двигатели, каквато е японската марка Honda. От китайските заводи излизат 11,2% от глобалното производство на мотоциклетни двигатели. Продукцията се изнася в САЩ, Канада, Гърция, Мексико, Франция, Египет, Украина, Казахстан, ЮАР, Венецуела, Перу, Кения и др. Дори правят типичните американски "custom" чопери.

Централата на Lifan Motors е в град Чунцин, Централен Китай. Невероятен град - на една "пръ..ня" разстояние съседстват типично американски небостъргачи и гета тип "шекер махала" в които думата хигиена е толкова мръсно понятие, че дори плъховете и хлабарките са на изчезване. Вместо стъкла в прозорците картон и шперплат, безумно мръсни капанчета за хранене, в които не по-чисти мъжки особи шляпат бясно карти. В центъра обаче - мол до мол с магазини на световните марки и цени по-високи от тези в най-скъпите градове в света.

Размерът на града е чудовищен - можеш два часа да караш без задръствания и няма край. Древен град на възраст над три хилядолетия и днес с размери колкото цяла България, препълнен с високи блокове-спални. Тридесет и седем милиона е цифрата на този демо-ад, цифра, соято може да накара дори непушач като мен да потърси пакета с цигари. И един от центровете на китайската автопромишленост - пет автомобилни завода и над 400 за коплектации с капацитет 200 000 коли и три милиона мотоциклета!

В същото време по улиците почти само чужди марки - VW, Toyota, Nissan, Сузуки SX4 - последните са хиляди, защото са основното градско такси. Може би защото Lifan е ориентирана към износ компания, която реализира половината от продукцията си извън Китай в цели 57 страни. И в същото време и произвежда навън - има заводи в Иран, Азербайджан, Уругвай, Етиопия, Египет, Камбоджа и Русия. Първата китайска марка, излязла на пазара в Обединена Европа и втора по експорт на продукция в Китай, собственик на сертификат за доверие на експортната си продукция с оценка ААА…

Нито ги рекамираме, нито ги хвалим. Просто факти, за които е по-интересно как са станали реалност. Не е само по партийна линия. Ако беше така, нямаше кой да догони днес Русия например... Е, президентът на Lifan Ин Миншан е бил член на Народния политически консултативен съвет на Китай, но в 1992-а влага 200 000 юана в сэздаването на своята компания, и потекло, та потекло…

За нормален капиталист такова развитие е пълна мистерия - от прост сервиз за мотоциклети, до почти империя, класирана на 88-о място сред промишлените китайски компании с напълно съвременно оборудване. Заводите не са роботизирани на нивото на съвременните мерки и това е разбираемо от икономическа гледна точка - по-лесно е да се експлоатира пролетариата, дори в соц.държава, отколкото да се ръсят за скъпото автомонично оборудване. Продукцията се паркира по улиците край завода и то в различни степен на довършване - някои коли са без оледала, други без елементи на интериора. В цеховете нещо познато и у нас отпреди десетилетия - червени агитационни ъгли със сърпа и чука, червени лозунги за това как ще се притиснат капиталистите.

В същото време в цеховете е чисто, няма мръсотия и боклук, всичко е подредено. Не е като в Космоса, но не и като у нас във времето на развития социализъм. И производството се контролира не само в Китай, но и в страните, където достига продукцията.

В нея основните експортни модели са Breez, Solano и Smily /много сериозно и евтино копие на Mini/, по китайската красификация съответно Lifan 320, 520 и 620. Най-старият модел, който скоро ще претърпи модернизация - през следващата пролет е 520 /прави се от 2006-а). 320 е вече и с вариатор, който се предлага в Китай от март тази година. През март на пазара излезе и моделът Х60, кросовър външно мелез между Honda CR-V и Toyota RAV4. Моделът с предно предаване, дело на Lifan и британската Ricardo, с мотор 1,8 л струва в Китай $12,150. Малко по-късно ще се предлага с италиански дизели 2,4 и 2,8 л, които вече се правят по лиценз в Китай.

В бъдеще още - голям седан LF720, бизнес модел с индекс 820, голям SUV и малък градски хечбек, силно приличащ на Citroen C2. Целта е пълна моделна гама и то почти навсякъде в пазара - от мотопеди и скутери до големи всъдеходи, дори с V-6 и 8-образни мотори.

Колите вече не отблъскват с нивото и качеството на вътрешното си изпълнениe, вървежът е добър и това говори колко сериозни и амбицирани са китайците в автомобилната си атака. Силата им след това идва в цената на изделията, като за бъдещите тsе сред най-големите тайни. Но определено ще е плашеща за конкуренцията.

Неотдавна Lifan Motors представи гамата си дори на автосалона в Дубай - включително кросовърът Х60, седанът 720 и електрокарът EV620. Последният е развит на базата на седана 620 (Solano), има електромотор и литиево-йонни акумулатори. Пробегът с едно зареждане е 160 км, до 80% капацитетът на акумулаторите се възстановява за половин час. Колата е разработена съвместно от Lifan Motors и Китайската академия на науките.
Източник:Автопрес