Mini John Cooper Works Coupe - дяволчето Фют!
Admin17.05.2012г
Когато подкарах колата, без да искам
влязох в ролята на Ян Бибиян, подтикван
от нея както дяволчето Фют немирният
герой, непрекъснато да правя глупости. Не
вярвате навярно и затова само един
пример. На светофара на ГеМеДимитров и
Раковата болница край мен пропърпори
старо черно беемве тройка с надпис
"градският дрифт не е престъпление"
и ме закачи да стартираме. Уж съм улегнал
човек с добра пътна култура, но докато се
усетя към сградата на следствието нещата
отидоха доста над стоте. Е, изгуби се
някъде отзад беемвето...
“При кола като тази" - споделя
великият Рауно Алтонен, при когото имах
късмета да изкарам тридневен курс на
пистата в Херес, "думата спортна е лоша
дума, защото екстремното, ако му се
отдадете прекалено, ще засвири покрай
страничните ви стъкла, да не говорим, че
ще трябва да им монтираме и чистачки ".
Може би е прав 73-годишният "летящ
финландец, но за каране на
супер-количката на дъртракова писта.
За съжаление нямах такава възможност и
затова попрепусках малко по тихите
асфалтови пътчета около курорта Пчелин.
Доста глави се извъртяха след мен, пък и
гледката си заслужава - освен с обърнатия
с козирката назад, като нахлупена на
немирно хлапе бейзболна шапка покрив, Mini
JCW coupe прави впечатление със само двете си
седалки, черната боя, двете надлъжни
червени ленти и предупредителния си рев
на по-високи обороти.
Платформата на колата е същата като на
кабриолета Mini, а за тези, които подскачат,
че е само двуместна, трябва да напомним,
че в марката има прецеденти правени от
британски тунингари като Broadspeed и Universal
Power през пика на оригиналното Mini през 60-е
години на миналия век.
Новото купе запазва абсолютно същата
конструкция като кабриолета от линията
на прозорците надолу, но има
допълнително усилване на купето
осигурено от покрива. Наклонът на
предния прозорец е увеличен с 13 градуса,
покривът е заварен за за конструкцията,
отзад има учудващо голям багажник, в
капака на който е монтиран автоматичен
спойлер. Той излиза при
скорости над 80 км/ч автоматично и също
така автоматично се прибира, когато
скоростта падне до 60 км/ч. Водачът има
възможност да изкара спойлера
принудително и да го фиксира да стърчи
постоянно /за по-голяма фукня навярно/.
Според производителя, спойлерът добавя
допълнителна притискателна сила от 40 кг.
Останалото са детайли - двигателят 208 к.с.,
шестстепенната механична кутия. Има лека
изненадка по отношение на теглото -
колата е с 25 кила по-тежка от
стандартното Mini, заради усилванията и
задния спойлер. При липсата на задни
седалки, колата би трбявало да е по-лека,
но не е. Но пък е по-ниска с два сантиметра
и има специален отвор в стената на
багажника за да могат да се пренасят
вътре ски.
Вътре колата не е много по-различна от
стандартното изпълнение, но заради
ниския покрив изгледът е малко като от
амбразура на дот. Всичко останало, което
познаваме от нормалното Mini е налице,
включително непрекъснато хвърлящият
бликове "тас" на разположения в
центъра на таблото скоростомер. В
кабината, при нормални обороти е тихо и
приятно, особенно, ако има нещо по-така на
дясната седалка. При ангажирана система
за стабилизация, пътуването е
безпроблемно, изпреварванията са
песен.
Емоцията идва в повечко, когато
разкарате от полезрението си
стабилизацията - купенцето шеметно
забърсва завоите и си изхвърля дупенцето
почти веднага с рязкото натискане на
газта. На по-хлъзгавите места колата, при
достатъчно умение, се контролира
вълшебно, няма и намек за недозавиване, а
на сухото всяка траектория в завоя е
ваша. Малък, маниашки, желан автомобил за
всеки адреналинов фен и може би
най-съблазнителния от гамата на Mini.
Текст и снимки инж. Иля Селиктар
Източник: Автопрес