ё-мобил-ът - докъде?
Admin03.12.2012г
Независимо от проблемите в компанията
„ё-АВТО“, работата над най-загадъчният
руски автомобил продължават. Наскор в
Минск показаха действащ ё-мобиль, от
който стана ясно, че такъв, какъвто го
искаше Михаил Прохоров, няма да го бъде.
Това, което са показали на
автожурналистите е почти два пъти
по-тежка и скъпа машина от предварително
обещаният руски народен автомобил.
Най-важното и даващо надежда за успешен
финал нещо е запазването на
първоначалната концепция –
последователен хибриден агрегат от
бензинов мотор, който върти само
генератор за ток, без да се намесва пряко
в задвижването на колата.
Вместо първоначално предвидената
комбинация роторен мотор-генератор, ще
се използва тардиционен, осемклапанов
мотор с вътрешно горене, спосебен да
работи, както с бензин, така и на метан, с
мощност 75-80 к.с. в зависимост от типа
гориво. Според хората на фирмата, става
въпрос за четирицилиндров, 1,4-литров
мотор на „една известна фирма“.
Запазена е и идеята за съхраняване на
тока в суперкондензатори, а не в
акумулатори, само че те вече са корейски,
а не руски. Те могат бързо да се заредят
напълно дори само от едно по-рязко и
енергично спиране на колата.
Главната промяна от първоначалната
концепция е в конструкцията на купето. То
ще е класическо с носеща стоманена рамна
конструкция с използването на готови
възли от съществуващи модели. В частност,
например, кормилната рейка е от
вазовската Калина с електроусилвател на
вала, но е доработена заради различната
геометрия на купето. Колелата и
спирачките са стандартни, но не са ясни
елементите на окачването, защото още не е
стартирал активният подбор на
доставчици.
В момента има три действащи прототипа на
ё-мобила, с използването на рамата върху
която са монтирани купета от Suzuki SX4,
защото са най-близко по габарити към
проектния вариант. Тези прототипи са
доста далеч от понятието „пилотен
образец“ и затова е малко рано да се каже
нещо за горивната им икономичност или за
системата на работа на
„интелектуалното“ пълно задвижване на
автомобила.
Няма и категоричен отговор на главния
въпрос около колата – ще тръгнат ли на
конвейера първите серийни образци на
ё-мобила през март 2015-а година, както това
обеща главният конструктор на проекта
Андрей Гинзбург?
Нотка надежда за светъл изход е поканата
на малка група журналисти да посетят
Минск, където е разположен инженерният
център на ё-АВТО, за да се покаже на
руската общественост, че проектът е жив,
независимо от скандалите и перипетиито
около него.
Там е обявена, нова по-реалистична от
първоначалната прогноза за развититето
на проекта – готов предсериин прототип в
средата на 2013-а година и качване на
конвейера на модела през 2015-а. Заради
провала с първоначално обявените
срокове за пускането на колата до края на
2012-а година, беше уволнен досегашният
директор на ё-АВТО Андрей Бирюков, а на
негово място беше назначен главният
конструктор Андрей Гинзбург.
„Разбира се, че първоначалните срокове
бяха утопични,“ - споделя с ирония
Гинзбург - „ но сега имаме реален план за
довършване на конструкцията,
провеждането на изпитания и пускането на
производството. Построени са корпусите
на завода, подготвя се технологичната
документация по организация на
производството. Нещата вървят, ключовите
възли на силовия агрегат са готови на 80-90
процента, като остават точната им
настройка към реалната кола и допълните
ресурсни изпитания. Общата конструкция
вече е ясна и по нея вече няма да има
глобални промени.“
Задвижването на колата става от два
„мехатронни“ модула, всеки от които с
тегло от по 58 килограма. Номиналната им
мощност е по 30 кВт, а максималната 60 кВт.
Те са разработени съвместно с известната
компания GKN, а във всеки от тях има по
тягов електромотор, инвертор и редуктор
с диференциал. Те не само задвижват
колелата, но и дозареждат
суперкондензаторите при спиране.
Максималният въртящ момент на
електромотора е 200 Нм, но на изхода на
редуктора нараства до 1900, което
осигурява ускоряване от място до 60 км/ч
за три секунди!
Пробегът с напълно заредени
кондензатори е около километър при
скорост 40-60 километра в час. Ако се кара
по-бавно, пробегът е по-дълъг, а в
задръстванията, заради рекуперативното
спиране, зарядът стига за няколко
киометра, след което заработва
двигателят, осигурявайки нужният ток за
движение на колата чрез бордовия
генератор. Общият пробег на на газ е
около 400 километра, а на бензин два пъти
повече, заради по-големият резервоар.
Заявената максимална скорост на ё-мобила
е 130 километра в час.
Блокът суперкондензатори тежи около 70
килограма, те ще имат живот от милион
цикъла зареждане-разреждане, което е
достатъчно за 5-7 години ежедневна
експлоатация, след което отделните
елементи на блока, започват да излизат от
строя. Цената на комплекта е около 1000
евро, но след две-три години се очаква
силно понижение на цените на
суперкондензаторите.
Доста е рано да се говори за пазарните
перспективи на ё-мобила. Неизвестни са
нито неговата крайна цена, нито дори
външния му вид. Но има запалени инженери,
сериозни външни партньори, два ралотещи
прототипа и обещания, че чрез две години
все пак ще се види реално първият руски
хибриден автомобил.
Източник: Автопрес