Гумите на бъдещето – от Michelin с цвета на колата и без да се пукат
Admin13.01.2013г
Като се замисли човек, какво пък толкова
може да се изобрети още на гумата – нова
рисунка на протектора може би? Има какво
– например цветни гуми, дори с картинки
отстрани, гуми, които не се боят и от
най-големия ръждив пирон, дори гуми в
джантите на които се намират двигатели и
окачване!
Пневматичната гума се е появила доста
преди автомобила – първата гума е
патентована от Робърт Томсън почти
половин век по-рано от автомобила – 10 юни
1846-а. Този англичанин надянал на дървено
колело за каруца камера, направена от
няколко слоя плат, просмукани с каучук, а
отгоре протектор от парчета кожа,
скрепени с нитове.
За съжаление не успял да създаде
промишлено производство и следващото
„раждане“ на автомобилната гума
станало в края на 19-и век – през 1888-а
година, когато Джон Дънлоп надянал на
колелата на велосипеда на малкия си син
обръчи от градински маркуч. Успехът бил
закрепен през юни 1889-а на централния
стадион в Белфаст от велосипедиста Уилям
Хюм, смятан за аутсайдер, който с гуми на
Дънлоп спечелил всички гонки в които
стартирал! След рекорда от 105, 882 км/ч на
белгиеца Камил Женаци от 29-и април 1899 г. с
електромобила La Jamais Contente (фр. Винаги
недоволен) с пневмогуми на Michelin славата
на новите колела тръгнала бързо и
уверено нагоре.
Ако за Джон Дънлоп било достатъчно да
надене на колелата градински маркуч, то
днес пред инженерите стоят много
по-сложни задачи – най-вече по
събирането в една гума на коренно
различни качества. Например при
търкалянето заради нагряването и
деформацията гумата губи до 20% енергия.
Това налага да се намали деформацията –
т.е. гумата да стане по-твърда. Но тогава
пък се намаляват комфортът на возене и
управляемоста.
Затова инженерите балансират между
противоположни параметри, събирайки в
един продукт комфорт, управляемост,
износоустойчивост и икономичност.
Съвременната гума е като многослойна
баница от няколко вида гума и различни
видове корда, върху свойствата на която
се трудят химици, технолози, инженери,
изпитатели в непрекъснат процес от
компютърно изследване до тестване в
различни пътни покрития и климатични
условия.
Но развитието на технологиите почти не
засяга изходния материал – както и
братята Мишлен навремето, така и днес се
използва естествен каучук, минимум 250 кг
от него се влагат не само в гумите , но и
на други места в автомобила.
Интересна насока в работата на
съвременните „дънлоповци“ и
„мишелинковци“ е създаването на
мотор-колелото. Преимуществата му са
очевадни – няма нужда от трансмисия,
повишава се маневреността, заради
възможността за индивидуални скорости и
посоки на въртене на всяко колело
поотделно. Но и недостатъците си ги има,
сред които най-главният е повишената
маса на колелата, което значи влошена
управляемост и плавност на движението.
От Michelen твърдят, че проблемът е решен – в
рамките на проекта Active wheel е развито
мотор-колело, чието тегло е само 35 кг /за
сравнение теглото на стандартно колело
на Renault Clio е 38 кг/. Към купето на
автомобила новото колело е закрепено
твърдо /?!/, а окачването – пружина,
електрически амортисьори, заедно с
понижаващ планетарен редуктор са
вкарани вътре в обема на джантата с
мотора. Тяговият електромотор тежи само 7
кг при максимална мощност от 75 к.с. и
максимален въртящ момент от 85 Нм!
При спиране моторът работи като
генератор, подавайки ток за зареждане на
акумулатора.
Тук е използвана стандартна пневматична
гума, но в много напреднал стадий на
разработка са гуми без въздух, развити
първоначално за луноходите. Вместо
въздух в тях се трудят полимерни спици с
особенно сечение. Тези гуми не се боят от
пирони и уверено поемат неравностите.
Колелото се нарича Tweel и има двадесет
пъти по-ниско тегло и също двадесет пъти
по-ниско съпротивление при търкаляне от
аналогична пневматична гума.
Има и друг начин да направим колелото
„безстрашно“ към пироните и стъклата.
Не става дума за технологията Runflat, при
която колата продължава да се движи
заради усилените странични бордове на
спуканата гума. Става дума за последна
разработка на Michelin - гумата 3S Concept, вътре в
която има слой от леплив полимерен
материал, който мигновенно запълва всяка
дупка в протектора по време на движение
на колата.
Цветни гуми могат да се правят още днес –
първите гуми са били жълти навремето
заради цвета на естествения каучук.
После са почернели, заради използването
на сажди в сместта, а модерните гуми би
трябвало да са сиви, заради основния
материал днес в гумата – силиката.
Измислено е бързо, обаче, как тя да стане
черна, а цветни гуми – може без проблем,
стига някой да си ги поиска.
Така че гумата на бъдещето ще е цветна,
непробиваема, монтирана на джанта със
скрити в нея окачване и мотор. До
реалното й използване има още време, а за
цветните гуми автопроизводителите още
мъдруват. Но продажбите на гумите Tweel
вече започват – на първо време за
голф-колички и товарачи в складовете.
Източник: Автопрес