Admin07.02.2014г
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата беше приет от Транспортната комисия на Народното събрание на 5 февруари 2014 г. и влиза на първо четене за одобрение. Това стана факт след активната намеса на Националната асоциация на сервизите, извършвaщи авторепаратура (НАСИА) и Съюза на автосервизите в София (САС), които в края на миналата година организираха поредица от дискусии в страната за изясняване на най-важните проблеми в тази сфера.
Новите положения в законовата уредба имат за цел да се създаде правна уредба за извършването на дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства, които се движат по пътищата. В българското законодателство липсваше каквато и да било регулация.
Ретроспекцията на този наболял въпрос за безопасността на участниците в движението и гаранцията за извършваните услуги в сервизите показва, че през 1973 г. на основание чл. 40 от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; отм., бр. 20 от 1999 г.), Министерството на транспорта контролира качеството на ремонта във всички авторемонтни организации, работилници и автосервизи, като тази разпоредба не се прилага за авторемонтните организации и работилници на войсковите поделения и на Министерството на вътрешните работи.
През 1999 г., с приемането на нов Закон за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.), се предвижда министърът на транспорта да определи условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, както и за извършването на ремонт и техническо обслужване, срещу заплащане, на ППС, участващи в движението по пътищата, отворени за обществено ползване (чл. 148). С новия Закон за движението по пътищата е въведено и изискването подвижната автосервизна дейност за оказване на пътна помощ да може да се извършва след получаване на разрешение, издадено от Министерството на транспорта. Определени от министъра на транспорта служби са контролирали дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 и са давали предписания във връзка с качеството на извършваните ремонти, техническо обслужване и периодична проверка на техническата изправност на ППС; при необходимост тези служби са имали права да правят предложения до министъра на транспорта за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148. Предвидени са били и санкции за сервизите.
През 2001 г. с приемането на Закон за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.), автомонтьорството и автосервизните услуги са включени в списъка на занаятите, като условията и реда за практикуването им са регламентирани с този закон. За осъществяване на дейностите е предвиден решителен режим, като плащанията, документи и др. са били под контрола на съответните общини.
През 2002 г. с промени в Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 43), дейността по извършване на ремонти, техническо обслужване на ППС е изключена от обхвата на закона.
През 2011 г. с промяна в Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 28 от 2011 г.) автомонтьорството и автосервизните услуги отпадат от списъка на занаятите, с което тези дейности към настоящия момент не попадат в обхвата на нито един действащ нормативен акт.
Дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства се извършват свободно и не са регулирани от държавата. Липсват каквито и да било изисквания за започване на дейността, както и такива за извършването й, и, което е по-важно, липсва какъвто и да било контрол върху качеството на ремонта и техническото обслужване на пътните превозни средства. Некачествено извършваните ремонти и техническо обслужване на пътните превозни средства е фактор с висок риск за безопасността на движението по пътищата.
Създадената уредба и извършваният контрол върху периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства не е достатъчна, за да осигури в максимална степен техническата безопасност на превозните средства, тъй като възникналите в периода между два периодични прегледа повреди и некачественото им отстраняване създават достатъчно висок риск за безопасността на движението.