Quad Extreme Racer

Още игри

На Хелоуин да си припомним Rolls Ghost

Admin31.10.2014г 

TopGear в Rolls-Royce Ghost  прави призрачно пътуване до най-прокълнатия замък в Англия.

За атакуващ сетивата автомобил,  Ghost разполага с изненадващо деликатен волан. Елегантна, обвита в кожа дъга, която е широка може би само пръст и половина, с елегантни лостчета за индикаторите и чистачките. Трите лъча към централната част са покрити с черен панел, а за фон има бели циферблати. Не искам да задълбавам във философията на ергономиката, но когато хванете един по-нежен волан, това ви прави по-малко агресивни.

Сложете ръце върху някой по-дебел (като на BMW M3) и естествената реакция е да се протегнете, за да го сграбчите, премествайки напред рамене в приведена поза като на някой таласъм. Елегантният волан на Ghost не изисква подобна физическа трансформация, така че лактите ви са доста по-надолу, завивате с четири пръста и два палеца, раменете ви са назад, а главата е високо. Седалките са меки като възглавници, а видимостта е великолепна. 6,6-литровият V12 двигател с двойно турбо, разполагащ с 563 к.с. и 780 Нм, е взет директно от 760i и звучи като ситен ръмящ дъжд. Когато не е натоварен пък, се успокоява до полъх на вятър, който сме свикнали да чуваме от коли като Phantom и Drophead Coupe.

Което е изцяло погрешно. Това трябва да бъде по-малък, по-спортен, по-подходящ за всеки ден Rolls, но единственият начин този Ghost да бъде определен като „малък” е, когато го сравним с направения от алуминий и хермелинова кожа товарен влак, наречен Phantom. Ghost може да е с почти 45 см по-къс, но от мястото, където стоя, изглежда доста голям – нещо средно между Range Rover и тир. Тежи само 135 кг по-малко от вездесъщия си роднина. А що се отнася до спортното усещане – ами, нещата също не стоят много добре, тъй като воланът е дяволски лек, возията е окъпана в плюш, а работата на 8-степенната кутия на BMW (също задигната от разчленена 7-Series) не се усеща. В момента този Ghost е също толкова спортен, колкото и кадифена торба, натъпкана с малки заешки уши.

Време е да се насоча на север от завода в Гудууд, избягвайки някои неудобни въпроси. Все пак вече казах добри думи за дизайна - Ghost прилича на елегантен, леко тунингован по-малък брат на Phantom. След това се изказах ласкаво за интериорните решения – мисля, че стилът арт деко е наложен над високотехнологичните джаджи на BMW, включващи обичайните разнообразни нощни и странични камери и красива навигация. Всички те са интегрирани в скромен интериор, чрез който създателите му все едно са искали да кажат „технологиите са тук, но не искаме да са изложени на показ”. Арт техно, ако предпочитате. И след всичко това щеше да бъде малко грубо да отида и да кажа на служителите на Rolls-Royce, че на първо впечатление колата им е толкова спортна, колкото и автобус на два етажа, преминаващ през гумен дюшек, пълен с вода. А пък и имам уговорена среща за довечера в графство Нортъмбърланд.

Все пак отнема ми само около 3 км и четири завоя, за да осъзная, че изцяло греша. Ghost не е леко умален, направен от стомана Phantom. Той е хибрид между усещане за Rolls и движение с напълно съвременна бързина. Карайте бавно, и Ghost очаквано безшумно абсорбира пътя като голяма лимузина. Магистралите се преминават с върховна GT надменност, единствено смутена от приглушен шум от вятър около горната част на A-колоните при движение с над 130 км/ч. Но продължете с подаването на газ, и Ghost показва богат набор от нетипични характеристики, които ще ви накарат да повдигнете не само вежди.

При движение с малко по-висока скорост Ghost ви дава усещане, че вие го управлявате, докато Phantom умишлено се опитва да ви изключи от този процес. Въпреки че на магистралата се държи спокойно, когато започнете да натискате педала на газта в дебелата 10 см постелка от овча кожа, Ghost се превръща в изключително различен звяр. Предницата влиза в завоите като някаква прекрасна ревяща спортна моторница, а „Летящата лейди” разпростира крилата си на носа. Трудно е да не си представя как безизразността на малката сребриста фигурка преминава в усмивка, докато Ghost набира скорост като круиз кораб, който току-що е скъсал корабните си въжета и се спуска по особено стръмна рампа. Трансмисията сменя предавките като DSG, поддържайки оборотите винаги в граница, в която разполагате с планина от въртящ момент. Циферблатът в лявата част на таблото, показващ колко мощност ви остава и служещ като вид оборотомер на усилието, спокойно се накланя към нула.

Ghost e наистина бърз. Никога няма да повярвате, че 2,5 тона лукс могат да бъдат толкова пъргави. Цифрите говорят сами и са изцяло достоверни – ускорението от 0 до 100 км/ч става за само 4,9 сек, а максималната скорост е ограничена до 250 км/ч. По един малък и частен път Ghost вдигна 210 км/ч, като разполага с достатъчно сила, за да изплаши всичко наоколо. Повярвайте ми, ако видите сериозната технологична физиономия на Ghost да изпълва огледалото ви за обратно виждане, не се чудете, а просто се разкарайте от пътя му.

Но най-отличителната характеристика на Ghost се проявява, когато наближите някой завой и осъзнаете, че този автомобил не е подходящ само за драг гонки. Покарайте го и започвате да разбирате леко объркващото твърдение на Rolls, че Ghost е „динамичен”, но не „спортен”. Воланът – толкова лек и въртелив при ниска скорост – натежава. Можете да усетите какво правят предните гуми. И когато всичките сетива ви казват, че този голям автомобил с дълъг преден капак, разделящ хората на богаташи и плебеи, ще се поколебае при влизане в завой с малко повече от обичайната скорост, е доста изненадващо да осъзнаете, че предницата се държи като тази на спортен седан.

Винаги сте абсолютно наясно със сериозната маса и пропорции, но това не спира Ghost да се държи като AMG Merc на някой изпълнен със завои път. Почти. Но докато големият Merc е с доста намален клиренс, за да извлече тази динамика, на Ghost му трябва да премине през доста по-голяма дупка, за да катастрофира, дори и със стандартните run-flat гуми – обикновено проклятие за всеки автомобил, който иска да изглажда неравностите по асфалта. А когато преминавате през красивата пустош на графство Нортъмбърланд, дупки има предостатъчно.

Но ние нямаме нужда от безцелно шофиране. За да преценим наистина автомобила, имаме нужда от подобаващ фон. За да допринесем към традиционната представа за компанията Rolls-Royce, избрахме красив стар замък, пропит с история и тежестта на годините. За да пресъздадем призрачността на името Ghost, избрахме замък, обитаван от духове, пропит с кръв и тежестта на трупове. Удоволствията от буквалните препратки в случая са почти неограничени.

Истината? Пътуването вече не изглежда толкова добра идея. Пристигаме в замъка „Чилингъм” в графство Нортъмбърланд, намиращ се на около 110 км южно от Единбург. Това място очевидно е най-обитаваният от духове замък в Англия, като ни посреща една от най-плашещо изглеждащите сгради на всички времена. Това е традиционна, хардкор архитектура, която все едно казва „Да, вече можем да монтираме стъклени прозорци, но все още си спомняме къде да сложим казаните с вряло масло, за да отблъснем натрапниците”. Няма патина в стил „филм на „Уолт Дисни” и изглежда, че по украсената с ковани гвоздеи входна врата има следи от кръв. Високомерният, масивен, нереален и все още огромен Ghost се чувства като у дома си, паркиран през замъка. Декорът най-накрая отговаря на неговите мащаби.

Запознаваме се с чудесните и ексцентрични души, които поддържат място като това. Най-различни лица се появяват, за да хвърлят един бърз поглед на Ghost и без изключение обявяват, че си подхожда с фона зад него. Също така се срещам със сина на семейството, което живее в замъка – също толкова прекрасния и ексцентричен Макс, чийто семеен герб с прилеп краси ветропоказателя на покрива. Той е един от онези хора, които не осъзнават колко са интересни или колко невероятно може да изглежда място като „Чилингъм”. Той с радост ни развежда из замък, пълен с ръждясали капани, брони и мечове във всякакви форми и размери. Макс ентусиазирано обяснява какво чудесно място е това, очевидно неподозиращ за сериозната обич на семейството му към остри оръжия. Той говори за различните духове и видения, обитаващи замъка, като за палави домашни любимци, които отказват да бъдат тренирани. Без даже да се опитва, успява сериозно да ме изплаши с практичната си преценка за свръхестественото.

Тъмнината се спуска с тежестта и скоростта на корпоративен съдебен иск, но Ghost все още изпъква на фона на замъка, доволен от себе си. За кратко се забавлявам с идеята да прекарам нощта на масивната му задна седалка в умишлен опит да изляза от вече доста притеснителната ситуация, но скоро съм разубеден от факта, че местният добитък изглежда е склонен да издава звуци като динозавър, който се е задавил от останките на други, по-уязвими динозаври. Вместо това скоро се настанявам под зъберите на замъка, с гледка към паркирания отпред Ghost.

Макс весело ми съобщава, моята стая е мястото, където са открили трупове на малки деца, зазидани в сградата, и че техните духове често се мотаят наоколо в малките часове на нощта. Това не е особено окуражително, когато сте се мушнали само по гащи под завивките в някакво огромно легло, излязло като от филм на ужасите. Известно време стоя буден, след което почти получавам сърдечен удар, когато градинарят Мал подава глава покрай вратата, за да ми каже здравей и да заключи за през нощта. Успокоен, най-накрая заспивам.

Нощта минава, без някой да ми посегне сексуално и аз най-накрая съм готов за пътуването обратно към вкъщи, нетърпелив да играя с моя Ghost. Слънцето още не е изгряло и докато вървя в мрака през двора, над главата ми кръжат прилепи, които се промъкват между хоросана на старите камъни (това не си го измислям, кълна се). Изведнъж осъзнавам какво впечатлява толкова много в новия Ghost. Усещането му за самия него е това, което го прави толкова успешен, като пълната увереност на характера му позволява да използва части на BMW и въпреки това резултатът да бъде неоспоримо типичен Rolls-Rolls.

Това не е BMW, въпреки всичкия споделен хардуер. Със сигурност клони повече към релаксиращ супер бърз автомобил, но това е един Rolls, който не се усмихва подигравателно, когато искате да стигнете някъде бързо. И не, не е перфектен. Всеки път, когато затворите вратата, всъщност вкарвате ръката си в една пластмасова чаша, като старт-бутонът е направен от пластмаса, която е топла на пипане, но дразнеща за ромбовидния мозък. Но автомобилът следва типичния дух на Rolls до такава степен, че ви заразява с подсъзнателно усещане за задоволство. Кара ви да се чувствате добре.

Източник: topgear.bg

Фотография: Джо Уиндзър-Уилямс