Quad Extreme Racer

Още игри

Защо автопроизводителите се опитват да лъжат клиентите си?

Admin22.05.2016г 

Историята на автомобилната промишленост е изпълнена с редица сканадали, герой на последния от които стана японската Mitsubishi, чиито представители в средата на миналия месец признаха че са лъгали за разхода на гориво. Интересно е да видим защо автопроизводителите се осмеляват да лъжат клиентите си?

Най-големият скандал е станалият пословичен “дизелгейт” с главен “герой” Volkswagen, използвал незаконно програмно обезпечаване в колите си. Точният размер на щетата, която ще трбява да понесат германците, се измерва в десетки милиарди долара глоби, загуби на фондовите борси и компенсации за собствениците. Дизелгейт повлече крак и при други компании, но при тях мащабът бе незначителен в сравнение с този при VW.

Куриозен скандален случай имаше и с най-известния производител на електрокари - Tesla. Жител на Сингапур, регистрирайки колата си Tesla Model S с изненада разбрал, че трябва да плати данък в размер на 11 000 долара ... заради неекологичност на автомобила. Тамошните власти се обосновали, че Model S използва два пъти повече енергия от указаното в паспорта й и използвайки ток от ТЕЦ, всъщност е по-малко екологична от кола с ДВГ.

Къде и как се послъгва?
Най-разпространената неистина касае средният разход на гориво – например в паспорта е посочен 6,3 л на 100 км, а в действителноста се надхвърлят дори 10-е литра? Всъщност нещата не са толкова прости като черно и бяло. Работата е че колата не може да има твърд среден разход на гориво, защото се намесват конкретните условия на пътя, стилът на каране, налягането в гумите и доста други фактори.

Паспортният разход се получава при управление в стандартизиран цикъл, които едва ли отговаря на личния ви стил на каране. Той служи по-скоро за сравняване качествата на един модел с друг, но цифрите му не могат да се приемат за реални. Европейските тестови цикли ECE-15 градско и EUCD – извънградско почти нямат реално покритие с реалното каране. Създателите на цикъла са се стремили да го натамънят към реалноста – но доколко са успели е друга песен. Например за ускоряването до 50 км/час по цикъла са отделени почти 20 секунди.

Нормативите за подобни измервания са различни в Щатите, Япония и Европа, така че един и същи модел при тях, естествено, дава различни резултати. Kia, например, беше заловена в това, че подбираше за данните си този цикъл при който бяха най-добри, а Mitsubishi призна, че при изпитанията са били използвани пренапомпани гуми. В момента се подготвя отстраняване на тази какафония с работата по създаване на универсален ездови цикъл - UNECE WP29, който максимално би приближил тестовете към живото каране.

Мотивът за занижаване на данните е ясен – при други равни условия, колата е по-лесна за продажба. Освен това в доста страни данъците са в пряка връзка с изхвърляните въглеродни окиси, които пък са пропорционални на разхода на гориво и се изчисляват на база на данните от ездовите тестове, а не се мерят на кантар.

“Зелената” причина
В развитите страни екологичното мислене е вече набрало такава инерция, че тя повлича законодателството и причинява “затягане на гайките” на закона, което често надхвърля моментните технически възможности на автопроизводителите. Volkswagen първо беше хванат за измамата в Калифорния, където са в сила може би най-строгите изисквания за изхвърляните от автомобилите вредности, дори по-твърди от тези на еко-стандарта Евро-6.

В Стария свят вече няколко години върви подготовката за въвеждане от 2020-а година на лимит за средното ниво на изхвърляни въглеводородни газове за цялата моделна гама на всеки автопроизводител от 95 г/км. В разход на гориво това означава, че целият арк на една марка трябва да има среден разход от около 4 литра на 100 км път! Това означава, че ако марката има един автомобил с мощност 550 к.с., ще й се наложи да го “уравновесява” с цели 27 автомобила с ходов обем на мотора от 1,4 литра.

Зелената инерция вече е така набрана, че на последната среща на ООН – COP21, най-големите страни автопроизводители се договориха към 2050-а въобще да се откажат от производството на коли с класически ДВГ, а да предлагат на пазара само електрокари и хибриди. В Холандия отидоха още по-далеч – от 2025-а в страната ще задейства пълна забрана на неелектрическите автомобили.

Нищо на този свят не е безплатно. Екологичноста създава усложнения в техниката, които пък се отразяват в намаляване надеждноста на колата. Екоизискванията правят често колата “спъната”, маломощна, което затруднява продажбата й и затова производителите търсят обиколни пътища, правейки моторите, трансмисиите и шаситата все по-сложни. Директното впръскване на гориво, добавянето вече на цели три компресора, давайки чудовищно високо форсиране на моторите от литър – литър и половина, добавянето на системи за впръскване на аурея - Ad Blue, позволява да се направят достатъчно икономични и в същото време достатъчно мощни мотори. Но цената на това е капризността в работата и оскъпяването, което едва ли изравнява плюса на привлекателноста от динамичноста на новата ви кола. Пък и “икономичноста” се гони най-вече в ездовите тестови цикли, отколкото в реалноста.

Производителите трудно напипват златното сечение между исканията на зелените, интересите на клиентите и това за което работят – печалбата. И именно последното е в основата на последните скандали. Зачестяването им говори, че техническите възможности изостават от еконапредъка.
Това в никакъв случай не оправдава измамите, но пък изниква въпросът дали новият “зелен” свят, оформен от политиците на хартия, не е само една илюзия за прогрес, когато на практика все повече получаваме разминаване между показната екологичност и реалното положение на нещата.
Източник:Автопрес