Малка кола, по-малка кола, най-малка кола, Peel P50
25.07.2008г
Peel P50 не бил обикновен автомобил, а моторно създание, което още с появата си автоматично влязло в историята и книгата на рекордите Guinness Book of World Records като най-малката произвеждана в света кола. Изключително малките габарити –
дължина 134 cм и 99 cм широчина, както и супер-ниската маса на колата – точно 59 kг, биха направили сегашният най-малък сериен автомобил – двуместният
Smart ForTwo да изглежда на фона й като огромен автомобил тип джип.
Още по-интересен и малък е бил прототипа на колата, който имал
едно колело отпред и две отзад.
Автори на колата са Сирил Канел и Хенри Кисак, а за десетте години на производството й до 1965-а година са били направени по поръчка едва 50-на броя. Идеята на дизайнерите била изключително проста –
да се направи кола за един човек и пазарскатa му торба.
При минималните размери на автомобила не са имали никакъв проблем и с двигателя. Това е 49-кубиков, двутактов мотор от малък мотоциклет с максимална мощност от 4,5 к.с., който задвижвал задните колела на колата-рекордьор.
Предавателната кутия на Peel P50 била тристепенна, но отсъствала задна предавка. За да обърне посоката, водачът просто изскачал от седалката, хващал специално направената за целта дръжка отзад на автомобила /отпред на прототипа/, завъртал автомобилчето на обратно и отново се качвал в него.
Сериозна екстра, каквато нямал и няма нито един автомобил преди и след островната пазарска количка.
Peel P50 нямал още нещо, без което не тръгва нито един съвременен автомобил – стартер. Моторът се запалвал с елементарен кик-стартер, колата нямала и приборно табло със скоростомер, защото динамичните качества на колата не и позволявали да достигне определените тогава от закона скорстни лимити, дори в градското движение.
Автомобилчето „стъпвало“ на пет цолови картинг колела и имало максимална скорост под 40 мили в час /64 км/ч/.
Разходът на горивото бил фантастичен, както за времето си, така и за днешните мерки –
2,8 литра на 100 км път. Малката маса на колата означавала, че няма нужда и от крик, за да се замени спукана гума – операция, която отнемала едва две минути.
Естествено, освен плюсове, количката имала и доста минуси.
Не ставала за хора по-високи от 1,85 м, двигателчето било доста шумно, а и возията си била като на картинг – доста директна към четирите букви и бъбреците на возещия се. Отсъствието на истинско окачване понякога водело до полягане настрани на колата при движение по по-груби пътни настилки.
Автомобилът се е превърнал в сериозна рядкост днес при
оцелели само 20 коли. При цена през 50-е години от 200 британски паунда, днес колекционерите плащат за запазен екземпляр вече над
35 000, съобщава auto-press.net.