Quad Extreme Racer

Още игри

За тубата бензин и разликите в ЕС

Admin31.05.2022г 

Цените на енергоносителите са основен фокус в дебата за икономическата политика от началото на войната в Украйна. Техният драстичен скок е причината за повишението на общия индекс на потребителските цени през последните няколко месеца и допринася за поддържането на висока инфлация през цялата 2022 г.

По тази причина правителството се опита да компенсира домакинствата. Затова си струва да поставим настоящата ситуация с цените на горивата в контекста на състоянието на домакинските бюджети – най-малкото защото това може да подскаже дали и доколко има потребност от интервенции в тази сфера, обяснява икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

За тази цел той съпоставя цените на най-масовия бензин А-95 със средния разполагаем доход в отделните страни на ЕС към края на май. Сравняването на двата индикатора позволява да определим покупателната способност на доходите на домакинствата, изразена чрез количеството гориво, което те могат да си позволят, стига да приемем, че единственият разход е за бензин, казва авторът.

Разликите между количеството гориво, което може да си позволи един европеец към края на май са са значителни: от 248 литра – в Румъния, до 1993 литра – в Люксембург. Средната заплата на българина му позволява 313 литра на месец.

„В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната”, коментира Николов.

Между отделните страни в ЕС има и значителни разлики в ценовите нива въпреки приложената обща акцизна политика и минимални ставки. Страните с най-ниски цени са Унгария (1,25 евро/литър) и Малта (1,34 евро/литър), но и двете са въвели специални режими за регулиране на цените за крайните потребители. На другия полюс те да двойно по-високи – 2,37 евро/литър във Финландия, и 2,32 евро/литър – в Дания.

Ако фокусираме дебата върху загубата на покупателна способност в резултат на инфлацията и в частност - повишаването на цената на горивата, струва си да обърнем внимание и на годишното изменение, посочва икономистът. Анализът му показва, че най-голям спад на покупателна способност са претърпели страни с относително високи доходи – Люксембург (-841 литра/месец), Австрия (-618 литра/месец), Дания (-460 литра/месец). Унгария пък е с най-малък спад от едва 5 литра на месец, а в България спадът е със 162 литра на месец.

„Представеното сравнение е илюстративно. Средните доходи не отразяват нито разликите в доходната структура на отделните европейски страни, нито склонността за разходи за гориво на различните доходни групи в тях. Въпреки това те демонстрират ясно големите разлики в покупателната способност в различните части на ЕС въпреки разликите – понякога в пъти – между ценовите равнища”, коментира Адриан Николов. Заключението му е, че загубата на покупателна способност спрямо горивата е повсеместна в страните от ЕС. „Трудно можем само на база на това сравнение да отговорим и на въпроса дали държавните интервенции при горива са довели до желания резултат. В случая на Унгария това изглежда вярно от гледна точка на потребителите, но това скрива цената за държавния бюджет и изкривяванията на пазара”, обобщава икономистът от ИПИ, цитиран от Мениджър.

Източник: manager.bg