Quad Extreme Racer

Още игри

Как работи най-голямата зона, забранена за стари коли в Лондон

Admin22.11.2024г 

Ако искате да се движите в Лондон със замърсяваща кола, трябва да плащате по 12.5 паунда на ден. В града действа най-голямата в света нискоемисионна зона, в която безплатно може да се движат само леки автомобили, които отговарят на стандарт Евро 6. Останалите си плащат.

Правилото важи за над 1500 кв. километра, в които живеят над 7 млн. души. Целта е намаляване на замърсяването на въздуха в Лондон. Най-голям източник на такова към момента е транспортът, а основен замърсител - азотният диоксид, който излиза от ауспусите основно на дизеловите коли.

Отделно от години в централната част на града се плаща такса задръстване за ползването на каквато и да е кола. Тя е 15 паунда на ден.

За въвеждането на ограниченията с цел по-чист въздух, стимулите за хората, които се отказват от колите си, алтернативите за придвижване и ефектите от най-голямата нискоемисионна зона Mediapool разговаря със зам.-кмета по транспорта на Лондон Себ Данс. Той беше в София, за да участва в конференцията Green Business is Great, организирана от Британско-българската бизнес асоциация.

Как работи зоната
"Това е най-голямата зона за чист въздух в света. Има дневна такса за превозните средства, които не отговарят на стандартите - към момента това е екостандартът Евро 6 за леките коли", обяснява Себ Данс.

Зоната работи 24 часа всеки ден с изключение на 25 декември, Коледа.

Според Себ Данс сумата от 12.50 паунда на ден е стимулирала хората, които ползват колите си често, да преосмислят начина си на придвижване. А за тези, които карат рядко, не е непосилно висока.

Така към момента 96% от колите в Лондон отговарят на стандартите. А правилата на нискоемисионната зона засягат 4 на сто от превозните средства. В сравнение с миналата година всеки ден по улиците на Лондон се движат 90 000 замърсяващи коли по-малко.

Пари за старата кола
Заедно с ограниченията за замърсяващите коли Лондон въвежда и схема за подпомагане на хората, които предадат за скрап старата си кола. Тя първо обхваща тези с най-ниски доходи или от уязвими групи и след това се разпростира и към останалите потърпевши.

Обезщетението е 2000 паунда за кола, 1000 паунда за мотоциклет, а за коли, ползвани от бизнеса, сумите са до 9500 паунда, ако автомобилът се замени с електрически.

До момента по схемата са похарчени 210 млн. паунда, разказва Себ Данс. Средствата са общински.

Част от хората пък продават колите си.

"Колата не е само транспортно средство. Тя е и сериозна инвестиция. Това, че сме въвели зоната, не означава, че тези коли губят пазарната си стойност. Има възможност да бъдат препродадени, но със сигурност хората търпят финансови загуби, които ние опитваме да компенсираме", казва зам.-кметът на Лондон.

Нищо не е лесно
"Кметът Садик Кан не взе това решение лесно. И за него беше ясно, че за много хора ще е трудно да се откажат от автомобила си, защото не отговаря на стандартите да се движи безплатно по улиците на Лондон", казва Себ Данс. Но и за негова изненада има доста хора, за които решението да се отърват от колта си се е оказало добро. А и Садик Кан печели последните избори с по-добър резултат, което според Себ Данс показва, че мнозинството одобрява мярката.

"Наскоро говорих с един мъж, който беше много благодарен, че сме го накарали да се откаже от колата си и да спре да шофира. И този човек каза, че не е имал представа колко добра е мрежата на публичния транспорт, и колко е лесно да стигне от дома си до централен Лондон с него. Иска ми се да вярвам, че това е типичен пример. Но естествено осъзнавам, че когато става въпрос за правото на избор, това е емоционален въпрос. Ние не искаме да нареждаме на хората какво да правят, а да им дадем възможност да изберат как да пътуват. И ако изборът им е кола, то тази кола да замърсява по-малко", обяснява Себ Данс.

И допълва, че алтернативната цена на отлагането на нискоемисионната зона е прекалено висока, тъй като се измерва в човешки животи. "Винаги ще има недоволни. Винаги ще има някой, който ще каже, че първо трябва да се инвестира в алтернативи и тогава да се прибягва към рестрикции, но това означава постоянно действията да се отлагат. Всяка година 4000 души умират заради мръсен въздух. В Лондон над 2000 деца всяка година са хоспитализирани заради астма. Този брой е намалял с 30% като резултат от мерките, които прилагаме, но искаме да постигнем повече. И тук става въпрос за баланс между това да се осигури алтернатива за засегнатите от дадена мярка и това да се справим с тази криза в общественото здраве", обяснява зам.-кметът на Лондон.

Казва още, че кметството е предприело сериозна кампания преди въвеждането на ограниченията. В нея са участвали и учени, които да обяснят негативното въздействие от мръсния въздух.

63% от пътуванията не са с кола
Целта на кмета Садик Кан и неговият екип е до 2041 г. 80% от всички пътувания в Лондон да са с публичен транспорт, колело или пеша. Към момента постигнатият дял е 63 на сто. В Лондонското сити процентът е 98, има части от града, в които пътуванията с кола са под 20%.

И въпреки че това звучи впечатляващо, особено на фона на софийските реалности, Себ Данс казва, че местната власт в Лондон изостава от предварителните си цели. Но допълва, че нискоемисионната зона е изиграла сериозна роля в намаляването на дела на пътуванията с кола.

"Изоставаме в т. нар. Външен Лондон и затова беше толкова важно нискоемисионната зона да обхване и тези части от града. Ние трябва да осигурим и там същата транспортна услуга като в останалите части от града, за да може хората да се чувстват сигурни да ползват обществен транспорт, да ходят или да карат колело", обяснява Себ Данс. Затова и голяма част от инвестициите в транспортна инфраструктура се насочват към тази част на града.

Освен това общината изгражда автобусна мрежа, която свързва центровете на населените места във Външен Лондон. И в същото време прави връзка с маршрутите, които стигат до центъра. Себ Данс допълва, че до момента публичният транспорт в Лондон е развиван така, че да се правят по-лесни връзки от покрайнините към центъра, но не и между отделните населени места.

"От пандемията насам пътуванията от и до центъра на Лондон леко са намалели, а транспортните нужди около Лондон са се увеличили. И ние се фокусирахме върху развиването на тези връзки, за да не се превръща колата в единствен вариант за придвижване по тези направления", казва Себ Данс.

Подобен проблем има и в София, където връзките с градски транспорт между отделните квартали са доста по-трудни от придвижването от запад на изток и обратно и от кварталите към центъра.

"С тази политика отново привличаме повече хора към градския транспорт и в същото време тези, на които им се налага да шофират, го правят с по-малко коли на пътя и при по-малко задръствания".

Ефектите
Себ Данс казва, че въвеждането на нискоемисионната зона вече дава резултати. Замърсяването на въздуха е намаляло с една пета. А това се усеща и без измерване.
"Преди години ходех на работа с колело и често карах зад автобуси. Тогава усещах една сладникава миризма, която не бих определил като неприятна, и винаги съм се чудил какво е това. И когато станах евродепутат разбрах с ужас, че това което съм вдишвал в доста големи количества, е именно азотен диоксид. А той може да предизвика всякаква палитра сериозни здравословни проблеми. Хубавото е, че вече усещам тази миризма доста по-рядко", казва Себ Данс. И допълва, че основен източник на замърсяване с азотен диоксид е всъщност автобусният публичен транспорт в Лондон. И въпреки че към момента всички превозни средства отговарят на Евро 6 стандарта, амбицията е да бъдат изцяло подменени с такива с нулеви емисии - основно електрически.

"Ние имаме най-големия автопарк с нулеви емисии в Западна Европа. И все пак говорим за втория по големина публичен автопарк в света. Така че има доста предизвикателства, докато всички 9500 автобуса станат електрически или водородни. А това ще доведе и до сериозно намаляване на въглеродните емисии, тъй като градският транспорт е най-големият източник на такива в Лондон".

Как се измерва замърсяването
И в Лондон, както и в доста замърсени градове в България, в миналото станциите за измерване на замърсяването на въздуха са поставяни в паркове и градинки.

"Важно е да мерим колко чист е въздухът в парковете, тъй като хората прекарват доста време там и една от причините е, за да избягат от мръсния въздух. Но има нужда от станции за измерване навсякъде. Поставили сме такива на натоварени кръстовища, тъй като там проблемите са най-сериозни и не искаме да се правим, че не съществуват. Разбирасе, че там въздухът е мръсен. И той е най-мръсен около най-натоварените пътища и ние трябва да направим всичко възможно, за да намалим концентрациите", казва Себ Данс.

Хората пък получават известия при проблеми като инверсия или безветрие, когато концентрациите на замърсителите скачат. Тогава хората са съветвани да не тренират на открито, а децата и тези с хронични заболявания да вземат предпазни мерки.

В контраст с широката мрежа от измервателни станции в Лондон, в София действат няколко държавна собственост, а на 20-ината общински се оказа, че не може да се разчита. Остават гражданските, които обаче са ефективни като източник на данни за замърсяването само с по-малките прахови частици - 2.5 микрона. А релевантни данни за замърсяването с азотен диоксид няма.

Ползвам колата си 4 пъти в годината
На въпроса как се придвижва обикновено Себ Данс казва, че ходи пеш, кара колело, ползва метрото.

"Живея точно до метростанция, тъй че това е толкова удобно за мен. Харесвам метрото. Но имам и кола. Кога я ползвам? Всъщност я карам четири пъти в годината и дори подозирам, че акумулаторът ѝ е паднал, тъй като за последно я карах преди 3 месеца. По време на пандемията, тогава не бях още заместник-кмет, бях от онези хора, които предпочитаха да се движат с колите си, за да не се качват в градския транспорт. И си спомням, че тогава пътувах 2 часа, за да мина 1.5 км. И там и тогава реших, че повече няма да си причинявам това. И така днес имам кола, но я ползвам основно извън Лондон и честно казано май няма смисъл в това да има кола".

Източник: mediapool.bg