Admin27.02.2025г
Чехия събира двойно повече приходи от тол такси спрямо България. За 2024 г. постъпленията у нас са 301 млн. евро, докато чехите са събрали 686 млн. евро, показват данните на двете страни.
Системите за събирането на таксите в двете страни са еднакви. Платените пътища в Чехия обаче са над два пъти по-малко спрямо България, но цените за плащане на тол сегментите са по-високи. Трафикът е почти еднакъв.
Това повдига въпроса доколко всички приходи от пътни такси у нас влизат в държавния бюджет. Премиерът Росен Желязков нееднократно изрази недоволството си от намалените приходи и по негово разпореждане беше сменен директорът на Националното тол управление. Сега предстои системите на НАП и агенция "Митници" да се свържат с камерите на АПИ.
Заради слабите приходи и ниските цени в проектобюджета е заложено вдигане на пътните такси от 1 април 2025 г. За тол таксите увеличението е с 20%, а за винетките предложението е да се върнат старите цени и годишната да стане 97 лв.
Кой държи кодовете? Разделя ли се България с "Капш"?
Тол системата и в България, и в Чехия е разработена от австрийската компания "Капш" - един от лидерите в този бранш, но е внедрена по различно време.
В Чехия плащането на тол такси от товарните автомобили е въведено още през 2008 г. Първият оператор на системата е "Капш". През март 2019 г. чешката полиция влезе в офисите на австрийската компания по разследване за корупция и злоупотреби във връзка с тол плащанията от товарните автомобили. От това разследване нищо не произлезе и с днешна дата няма публична информация да е стигнало до съдебната зала.
Дружеството "Капш" обаче беше сменено и от 1 декември 2019 г. управлението на тол системата в Чехия е поето от консорциум между CzechToll, собственост на фонда PPF, познат у нас с покупката на бТВ и "Йетел", и SkyToll - словашки оператор. Техният договор е за 10 години. Те са избрани след проведен конкурс, а сумата, която ще получат за този период, е около 450 млн. евро, съобщи тогава Ройтерс, като се позова на чешки медии. Новият оператор надгражда тол системата и тя става сателитна, което гарантира проследяването на автомобилите и увеличаването на приходите от нея.
По същото време, по което чехите гонят "Капш", австрийската компания печели обществената поръчка у нас за внедряването на сателитно базирана тол система. От 1 януари 2019 г. е въведена електронната винетка за леките коли, а от март 2020 г. поетапно се въвежда и плащането на тол сегментите за товарните автомобили.
Вече 5 години има витаещи съмнения, че австрийската компания не превежда всички събрани приходи в държавния бюджет. Поводът за това е размерът на приходите. За последната година те възлизат на близо 460 млн. евро (899 млн. лв.от тол такси и винетки), по данни на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Така след пет години управление на тол системата, "Капш" вече са се доближили до първоначалната прогноза от 500 млн. евро (1 млрд. лева), дадена от Световната банка.
Въпреки това управляващите, независимо кой е на власт, не са доволни от постъпленията. През 2023 г. правителството на акад. Николай Денков публично обяви, че държавата няма контрол върху тол системата.
"При направен сериозен анализ установихме, че за тол системата, за която държавата е платила 180 милиона лева и която трябва да бъде както софтуерно, така и хардуерно собственост на българската държава, липсват изходни програмни кодове (source code)", каза тогавашният министър на регионалното развитие, а днес депутат от ПП-ДБ Андрей Цеков.
Официално кодовете са предадени от "Капш" на АПИ през 2018 г. и 2019 г., когато шеф на пътната агенция е Георги Тезийски (ГЕРБ). "Има подписани протоколи, че са предоставени, след което са получени на ръка от вече бивш служител на пътната агенция и в момента не се съхраняват там", твърдеше Цеков през 2023 г. Според него липсата на кодовете не позволява на АПИ да има проследяемост и контрол върху системата, така че да може да събира дължимите тол такси. По тази причина той сезира Държавна агенция "Национална сигурност". От това нищо не последва, а след време Цеков твърдеше, че се е объркал. Сега въпросът със събираемостта от пътните такси отново е на дневен ред, заради готвеното вдигане на цените.
Друга причина обаче може и да е изтичащият договор в края на годината между "Капш" и АПИ за управление на тол системата. Петгодишният договор с австрийската компания беше сключен тайно, без конкурс, срещу 141 млн. лв. в края на 2020 г. Държавата не е обявила дали ще бъде продължен или ще бъде обявена нова публична процедура за избор на оператор.
Ако се съди от активността по темата (почти на всяко правителствено заседание Росен Желязков започва с увеличаване на приходите), то не е изключено "Капш" да бъдат заменени по сценария в Чехия.
Вдигането на тол таксите
България и Чехия вдигат цената на тол таксите през тази година. В Чехия това стана още в началото на годината, докато у нас се бави поради липсата на бюджет. Тол таксите за товарните автомобили и автобуси са различни и зависят от категорията и вида на превозното средство, изминатото разстояние, пътят - за магистралите са по-високи.
В Чехия тол таксите варират от 0.095 до 0.26 евро за километър. В България цените са от 0.01 до 0.22 евро за километър в момента, но се предлага да поскъпнат с 20% от 1 април 2025 г.
В Чехия тол таксите бяха увеличени от 1 януари 2025 г., когато се вдигнаха ставките за емисионния клас на автомобилите с до 5% спрямо година по-рано.
В сравнение с България платените пътища в Чехия са над два пъти по-малко. Преминаващите през Чехия плащат за магистрали (1388 км) и част от първокласните пътища (1385 км) или общо 2773 км.
В България превозвачите плащат за магистралите (840 км) и първи клас пътища (2880 км), но и за второкласните пътища. Така общо платената пътна мрежа е 6050 км. България е единствената страна в Европейския съюз, където превозвачите плащат за второкласни пътища. Това се изтъква от превозвачите като контрааргумент на твърдението на правителството, че тол таксите у нас са най-ниските в Европа.
Тол таксите в България са с около 55% по-ниски от тези в Сърбия и три пъти по-малки от тези в Гърция, Унгария и Австрия. На това превозвачите отговорят, че българските власти не отчитат километрите платена пътна мрежа, натовареността на трасето и отстъпките, които получават за изминали километри.
През 2024 г. по републиканската пътна мрежа (19 968 км) у нас са преминали над 255 милиона моторни превозни средства. От тях близо 204 млн. са леки коли, 2.5 милиона автобуси и над 48.2 милиона товарни автомобили, сочат данните на АПИ. Най-натоварено е движението по магистралите "Тракия", "Хемус", "Струма" и по първокласния път между София и Перник, в участъците в близост до София, по които преминават дневно по над 30 хиляди автомобила.
Около половината от таксите, събрани от камиони и автобуси в Чехия, идват от международния трафик, показват данните на чешкия оператор. Най-голям е делът на полските, румънските и словашките транспортни компании (по около 6%), следвани от унгарските (4.25%). Към края на 2024 г. в електронната система за пътни такси в Чехия са регистрирани общо 882 000 превозни средства с тегло над 3.5 тона, от които 700 000 са били с чужди регистрационни табели.
Винетките
И в двете страни леките коли плащат винетка за ползването на цялата пътна мрежа с различна продължителност.
Приходите от винетки за 2024 г. в България са 143 млн. евро, докато в Чехия са 280 млн. евро. Чехите имат два пъти повече леки коли от българите и цените на винетките са по-високи.
В Чехия се продават четири вида винетки - за 1 ден, 10 дни, 30 дни и годишна. Цените им зависят от вида на превозното средство, като електрическите не плащат нищо. Цената на ден е 8.4 евро за бензинови и дизелови коли, 4 евро за автомобили на газ, 2 евро за хибриди. Разходите за година са 100 евро за бензинови и дизелови автомобили, 50 евро за газови автомобили и 25 евро за хибриди.
У нас има пет вида винетки - уикенд, седмична, месечна, тримесечна и годишна. Най-продаваните годишната и седмичната винетки струват съответно 87 лв. (45 евро) и 13 лв. (6.6 евро).
Източник: mediapool.bg