Новини » Автоновини

Дрифт - за и против

25.08.2009г 

Дрифт - за и против В английския език думите drift и drifting имат доста значения. Най-близкото до истината е пързаляне в завой, поднасяне. Защото целта на истинския дрифт е именно това - движение в постоянно яко пързаляне с вратите напред на асфалт.

Гумите в дрифта не се пазят - на тренировки и състезания те се сменят по-често, отколкото горивото. Интересен е въпросът кои са по-подходящи — по-евтините или по-хлъзгавите? Истинските дрифтъри използват евтините гуми само за тренировките. На състезания се използват гуми с по-добро сцепление и те не се харчат чак толкова, защото сериите са къси и гумите успяват да изстинат достатъчно и да се запазят.

Машината за дрифт, естествено, иска доработка. Обикновено се пипа окачването, кормилното управление и се форсира двигателя. Котират се само автомобили със задно предаване.
Истинският цар на дрифта, поне според японците, е Nissan 200SX /Silvia в Япония/.
Мощността на стандартния двигател е от 225 до 250 к.с. в зависимост от модификацията, той лесно се форсира до 300 и нагоре "коня". Професионалистите не прекаляват с форсажа — мощността в дрифта не толкова важна, прекаленото число кончета дори пречи на контрола върху колата в завоя. Много важен елемент е хидравличната ръчка спирачка, която заедно с педала на газта са сред най-важните инструменти на дрифтъра.

Добрият дрифт-кар трябва да е нисък и с корава каросерия. Пружините са къси, амортисьорите твърди, променя се и кинематиката на окачването. Често се монтира кран за изключване спирачките на задните гуми за по-бързото им загряване на място.

Може би най-натоварената система при дрифта е трансмисията, най-вече заради трика, наречен Clutch Kick, когато педалът на съединителя се бута и пуска рязко, като се хвърля колата в занасяне с помощта на рязко нарасналия въртящ момент. Тук без керамичен или усилен съединител, просто не може.

"Работното" положение на автомобила стартира от около 30 градуса отклонение, като дори и метър изминат без каране с вратите напред, се смята за сериозна грешка или неумение на шофьора. И още нещо - да пазите гумите ли? За повечкото дим от колелата дори се начисляват поощрителни точки!

При майсторите, дори отклонения над 45 градуса си остават управляеми, по-голямото натоварване на предната ос, повечкото мощност на разположение и самоблокиращият диференциал позволяват хвърлянето на колата в пързаляне и без помощта на ръчната спирачка.

Основното управление на колата след влизането й в занасяне става чрез педала за газта. Важното е да не се пуска напълно, а де се играе с нея в рамките на последната трета от хода на педала. Леко отпускане и колата започва да се стабилизира. Воланът само се гали - до 30-40 градуса от крайната му точка на движение. При прехвърляне посоката на плъзгане е много важно бързо да се врътне воланът до обратния му упор, за да се избегне камшичното движение, водещо да завъртане на колата, а да се допусне само дотолкова, колкото е необходимо за да се "изрисува" траекторията на трасето.

Популярността на дрифта расте и у нас, дотолкова, че както и почти навсякъде другаде имаме и две федерации! Появяват се първите спонсори, машините се подготвят все по-професионално. В европейски и световен мащаб нещата наистина изглеждат изключително професионално, като най-силният шампионат в света е японският.

FIA засега не смята дрифта за сериозна автомобилна състезателна дисциплина и навярно, както и за много други неща сериозно греши. Може и да има известно, но много малко основание - резултатът не се мери с хронометър, а победителят се определя от съдийска колегия, която отчита и "артистичността" на изпълнението.

Дрифтът се заражда в Япония преди около двадесет години. За родоначалник се смята японският пилот Кеичи Цучиа, получил по-късно прякора drift king. Той започва като участник в нощните стрийт-рейсърства, по-късно е професионален пилот в пистовия шампионат на страната и във Формула 3. През 1987-а го пускат на видео и той става знаменитост в страната, а Япония се увлича тотално по дрифта. В 2000-а година Цучиа и собственикът на списание Option Дайхиро Инада организират първия професионален дрифт-шампионат, наречен D1 Grand Prix.

Последват ги подобни серии в Щатите, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Малайзия. Днес състезания се правят в много европейски страни, като най-популярните в спорта модели са Nissan Silvia от различните поколения и его аналозите му — 180SX, 200SX, Nissan Skyline, Mazda RX7, Toyota Altezza/Lexus IS, Toyota Corolla Levin AE86, както и праработените за работа само със задния мост Subaru Impreza STi и Mitsubishi Lancer Evolution. Американците използват за дрифт Ford Mustang, Pontiac Solstice и даже Dodge Viper.

Официалните състезания се правят на затворени писти или на големи площадки, където трасето се отбелязва с конуси. Състезателите се надпреварват на толкова на скорост, а по-скоро в точността и красотата на пързалянето.
Съдиите оценяват по принцип четири критерия - траектория, ъгъл на плъзгането, скорост и зрелищност.


Идеалната траектория на движението по трасето се следи от съдиите с помощта на т.н. "клипинги" — конуси, покрай които автомобилите трябва да преминат минимално близо. Те са вътрешни и външни в зависимост от това с коя броня - предната или задната е нужно да се "оближе" конуса.

Критериите за оценка на занасянето са прости — колкото е повече и по-голямо, толкова по-добре, особено при влизането в първия завой на трасето. Пилотът трябва да следи ъгъла на поднасяне да остава постоянен в завоя и дори кратко стабилизиране на автомобила се брои за груба грешка, както и завъртането му около остта си. Скоростта е важна в дрифта, но не е определяща за победата.

Класовете са два Street и Pro. Първият е за начинаещи пилоти, вторият изисква предпазна клетка, спортна седалка и колани. Пилотите се надбягват два пъти, като се сменя водещата кола.

Източник: auto-press.net


Коментари

Добави коментар

Реклама