Войната по пътищата на родината – докога?
06.11.2007г
Необяснимо е как хората развиват и усъвършенстват способността си да изключват предвидимата неизвестност от съзнанието си. Възможно най-катастрофалната последица от тази “антилогика” е, че загиваме под колелата на собствените си изобретения - автомобилите. Ежедневно се случват злополуки от най-различен характер, но автомобилните преобладават. В една що-годе развита държава като нашата, е напълно нормално на едно семейство да се пада по един автомобил. Много често забравяме, обаче, че машината всъщност е създадена за улеснение в ежедневната динамика. Затова се и използва. Но адекватният поглед върху статистиката показва, че ние, в бързането си, ставаме инертни на пътя, зад волана. Инертни до такава степен, че чак около 20-30 минути след сблъсъка с друг инертен, съзнанието и съвестта напомнят за себе си. Ако могат. Ако са живи.
Войната по пътищата е не само „домашен”, но и общочовешки проблем. На въпроса докога ще продължава битката между себеподобни на пътя и зад волана, няма еднозначен отговор. Всеки определя своите времеви граници и планира следващата секунда от живота си. Поне така би трябвало да бъде. Кръвта по асфалта няма да се измие от призивите по медиите. Ще се заличи тогава, когато решим да дадем всичко възможно в името на безопасността на пътя и да не пестим усилия, за да бъдем по-бдителни. И да не чакаме случайността. Защото тя може да бъде фатална.
Дотогава е войната. Докато се събудим от собственото си немотивирано очакване, че на нас катастрофа не може да ни се случи.
Изпратил: Катя Кондова